Какво е да си доброволец?

От малки мечтаем да станем супергерои – да спасяваме хората, всички да ни се възхищават и уважават, да направим света по-добър. После порастваме. Започваме да твърдим, че суперегерои не съществуват.

Но супергерои има – просто днес ги наричаме „доброволци“.

А доброволците…

Доброволците знаят, че промяната е възможна, но само ако се действа. И действат.

Доброволците вярват, че светът е красив, но разрушен от негативност и сивота. И рисуват добро.

Доброволците се борят за справедливост – и за своята, и за тази на другите. И подават ръка.

Доброволците не се оплакват, че нищо не зависи от тях.

Доброволците не искат парично възнаграждение, защото от усмивка на благодарност по-далеко не може да стигне хартийка с Алеко.

Доброволците не са специални същества с 34-часово денонощие. И те спят, хранят се, имат семейство, работа, интереси. И са полезни на обществото. Всичко това в 24 часа. Умопомрачително.

Да си доброволец понякога означава да вършиш нечия чужда работа, често тази на държавата. Но поне, когато нещата са в твоите ръце, ще си сигурен, че са свършени добре.

Да си доброволец понякога е уморително. Но умората е сладка.

А имате ли представа колко истински приятелства се раждат в общата работа за едно смислено дело?

Колко безценни могат да са искрите в един поглед на човек, на когото си бил полезен? Тези искри запалват огън в душата, който е равносилен на топлината на слънцето през лятото и те сгрява през зимата като изплетен от баба шал.

Точно заради този огън доброволчеството се превърна и в ежедневие в България. Не, защото с топлина в сърцето ще е по-лесно да преживееш поредното спиране на парното, а защото и тук има смислени хора, които знаят, че могат и действат.

Бъди доброволец!

Стани доброволец в Младежко европейско общество – Виж как – тук

И ако някой ви каже, че да си доброволец е безсмислица, загуба на време и средства, глупост – го ударете по главата с fidget spinner. Ето така ще усети болката от гореизброеното върху себе си. И ще се усети.